|
|
Актуално: "Нова Зора" - Брой 39 - 28 октомври 2008 г. | Архив
В този сайт се публикуват само избрани статии от в. "Нова Зора". Единственият сигурен начин да прочетете целия вестник (и да подкрепите каузата, която отстоява) е да си го купите или да се абонирате!
От web администратора
| Чавдаре, бъди! |
|
В дните на юбилея на Чавдар Добрев традицията повелява да погледнем отвисоко и в по-едър план личността и творчеството му. Учен, публицист и общественик, Чавдар Добрев е незаобиколимо име в българската култура, литература и свяст. Той анализира, прогнозира, портретува, превежда, пише стихове, извежда аналогии и създава образци, които със сигурност ще останат без подражание. Сиреч, ще останат самотни, защото и Чавдар Добрев е боец от кохортата на едно поколение български интелектуалци, което прекрачи през върховете в развитието на България към водоразделите и вълчите ями, в които достойнството и непоколебимостта бяха и Голготата, и Символ на вярата. Той избра за своя длъжност зорко и пълнокръвно, със заразителна страст, дълбочина и проникновение да полага и отстоява реперите на развитието на нацията и духовността, и мимо съблазните и изкушенията да бъде продължител на Вазовската, най-плодотворната творческа традиция: да живее с болките и тревогите на своя народ и с надеждата и вярата, че той ще пребъде.
Но Чавдар Добрев се взря не само в убогия днешен български ден. Той потърси опората и връзката на българските с европейските и световни писатели, преведе от унгарски стиховете на Ендре Ади, разкри неподозирани аспекти в творчеството на Достоевски и Шекспир, Емилиян Станев, Никола Вапцаров и Антон Дончев. Проф. Добрев не се умори да разгадава ходовете на политици и културтрегери в миналото и днес. Отмъщаваха му по разному: наричаха го анархокомунист, определяха го като социалдемократ, причисляваха го към комунистическата партийна номенклатура. Но всуе! Онова, което всички заговорнически, удобно, фалшиво и неинтелигентно не пожелаваха да видят, е, че Чавдар Добрев е войник. Войник на конструктивната мисъл и на инвенцията на словото, че на нискочелия пигмейски фон той е панорамната личност, която предпочита да извежда драматургията на проблема, да се забавлява над страстите и често сам да ги разиграва. Затова може би и сам се определя като “играещият човек”, като хомо луденс. Едновременно монолитен, но и разколебан, мощен, импулсивен, но и свръхчувствителен...
|
|
|
| Пълководецът на думи, които се сражават |
|
Съвременната българска култура не изобилства с равнопоставени на световния интелектуален елит имена, за да се отнасяме с немърлива разсеяност или щраусова слепота към името на Чавдар Добрев. 75-годишният юбилей на големия наш писател безспорно е значимо събитие за тези, които го обичат и ценят. Наш дълг е да го разглеждаме и като повод за отговорна и задълбочена оценка на неговото мащабно и високоталантливо творческо дело, както и на уникалното му, впечатляващо с мъдрост, мъжество и позитивна продуктивост присъствие в обществения живот на страната.
|
|
|
| Леталните тайни на ДПС |
|
Трудна и почти невъзможна мисия е да търсиш причините за „самоубийството” на високопоставен партиен функционер като Ахмед Емин, при положение, че дори за часа и мястото на събитието трябва да гадаеш по медийни публикации. Ако съдим по изявленията на земеделския министър Валери Цветанов, поне до 15,15 ч на 17 октомври всемогъщият началник на кабинета на Доган, „сивият кардинал” на ДПС Ахмед Емин, е бил жив. Той предупредил В. Цветанов, пристигнал в Догановите сараи в Бояна, за да се срещне с лидера на ДПС, „да не ядосва шефа”. Сиреч Доган вече ще да е бил бесен. Ахмед Емин, който друг път проявявал чувство за хумор, сега изглеждал разсеян. Защо? Нали до 14 ч е бил в кабинета на Касим Дал (зам.-председател на ДПС), който празнувал рождения си ден? Емин си тръгнал след Нихат Кабил, понеже имал среща с Ахмед Доган. Очевидно разговорът с партийния фюрер е бил твърде остър. Отлагането на срещата на Валери Цветанов с Доган не ще да е било само заради речта, която подготвял, вероятно по повод 4-ия конгрес на НДСВ. За какво Доган е наругал своя началник на кабинета, та Емин чак да посегне на живота си?
|
|
|
| И младежта не е във възторг от капитализма |
|
Eдна трета от младите хора между 18 и 35-годишна възраст определят демокрацията като “вредна”. Повечето от тях смятат, че при социализма се е живеело по-добре от сега. Данните са от доклад за младите хора в България, изготвен от Държавната агенция за младежка и спорта.
Изследвачите и органът на хер ВАЦ, който помества фрагменти от доклада, са изненадани. Най-вече от това, че младите изпитват носталгия по нещо, което познават предимно от разказите на родителите си, както и от охрачките на свободните медии.
|
|
|
| Това е каузата правда, почтеност и Отечество |
|
Българската комунистическа партия беше предадена и разгромена отвътре. Диригентите бяха отвън. Тези, които я предадоха, се превърнаха в нейни ликвидатори. Това бяха обещали на поръчителите. Какво поръчителите са обещали на тях, показа обществената практика. Но изведнъж от нищото се появи мощна опозиция от партии като СДС, БЗНС “Н. Петков”, християндемократи, либерали, организации и движения като “Екогласност”, Движение за гражданска инициатива, Движение за права и свободи, Християндемократичен фронт, Независимо дружество за защита правата на човека, Съюз на безпартийните, Съюз на свободните демократи, Либерален конгрес, профсъюз “Подкрепа” и пр. И всичките с лидери. Откъде се взеха? Как бяха отгледани? Тая страшна Държавна сигурност, значи, не ще е била чак толкова страшна, щом под носа й са съществували толкова много “борци за демокрация”. И като започна една епична битка срещу БКП, здраво място не остана. В нея обаче се видя, че най-яростните “борци” бяха членове на... БКП, но не от тези, членуващи в нея в градовете и селата, а все висши партийни величия.
|
|
|
| Празник на духа и изкуството |
|
Три часа, изпълнени със спокойствие и вяра в доброто; извън интригите, които ни заобикалят, извън омразата, в ежедневието и в политическия ни живот. Това подари на присъстващите откриването на Седмицата на руската духовна култура, провеждана в рамките на Годината на Русия в България.
Салонът на Руския културно-информационен център бе пълен с млади хора; млад и одухотворен бе и Празничният мъжки хор към Синодалната резиденция на Светия патриарх Алексий Втори и песенно-инструменталният ансамбъл “Отрада”.
|
|
|
| Животът – начин на употреба. Фрагменти за един юбиляр |
|
Разбира се, за величината на неговата личност измеренията на българския политически живот са тесни. На неговия мащаб отговаря геополитиката. На него му дай да нищи заговори, да тълкува ходовете на световните лидери, да разкрива предателства. Анализите обаче не му стигат. Прогнозите не са му достатъчни. Той няма да е Добрев, ако не предложи своя (естествено, най-правилен) стратегически план. Не съм компетентен да съдя за правотата му, но статиите в „Нова Зора” са впечатляващи и несъмнено интересни. Те карат читателя да се замисли, а това в наше време на интелектуална оскъдица не е малко.
Едно обаче не може да бъде отречено на Ч. Добрев – защитата на националната кауза. Не бих го нарекъл „националист” – той е далеч по-широко скроен. По-скоро патетиката на писанията му произтича от вкорененото чувство за достойнство, накърнено от медийните храчки на дребни Херостратовчета, които мислят, че ще останат в световната история като изгорят=продадат своята. В смисъла на отстояване историческата роля на „националната държава” той е по-скоро завършен „европеист”.
|
|
|
| Несломимият интелектуалец |
|
Интелектуалец вече е срамна дума, щом мисленето е идиотско занимание, като не носи пари, пък и обезсмислила се дума, щом тъй наречените интелектуалци не могат или не искат да защитят достойнството си. Така наречените, казвам, защото тъй многолюдното и шумно съсловие всъщност се състоеше от позьори и сноби, несъстоятелни, смешни, направо гротескни човечета, които парадираха със знания, макар да бяха порядъчно неуки, или с позиция, въпреки че бяха смирени верноподаници. Достойните наследници на Иванчо Йотата или още по-несъразмерен нашенски полуинтелигент все ни смайваха, ако не с граматическия екстремизъм на прародителя си, то с удобния тогава идеологически екстремизъм. Те, глутницата от литературни критици, да речем, безмилостна, жестока, несломима, когато съди и отрича неподвластния на скудоумните канони творец, или угодничи нереалистично, умилква се пред бездарника, нарочен за пазител на правата вяра, закономерно паднаха в дупка, изчезнаха, стопиха се. Те бяха безпомощни в динамичния, променящ се свят, неспособни да се променят, защото техните аргументи всякога са били идеологически, а не естетически, едничкото, което смогнаха да сторят най-чевръстите от тях, бе да се пребоядисат, за да са пак идеолози, но сега на новото време. И както можеше да се очаква, ако довчера ни засипваха с червени скудоумия, днес ни засипват със сини скудоумия. Вчера громяха шовинисти като Вазов и Йовков, или индивидуалисти като Пенчо Славейков, а днес громят комунисти като Вапцаров, нехаейки, че творчеството отстои на светлинни години от „грубата шаячна правда” на вчерашните или днешни партийци.
|
|
|
| Времето – това е личността |
|
Разбира се, седемдесет и петата годишнина на Чавдар Добрев е личен юбилей, но е също така знатна дата за много негови съвременници, които заедно достигат заветната възраст. Измежду всички тях – високообразовани личности на обществени поприща, той с будна мисъл и устойчива гражданска позиция придоби категорични качества на духовен водач на немалка група хора, предимно леви интелектуалци. И никак не е пресилено да се каже, че днес в неговото поколение като че ли няма друг, способен да оказва активно въздействие върху общественото мнение по проблеми на естетиката в изкуството и културата. Струва ми се още, че няма и друг подобен анализатор на идеите за развитие на човека и човечеството специално в аспекта на три съвременни национални идеологически процеса – българския, унгарския и руския. Значителна част от книгите му са в тази насока.
Дълготрайното си присъствие в пулса на нацията Чавдар Добрев осъществява с многостранна дарба на литературен критик, театрален изследовател, изкуствовед, поет, публицист, преводач на поезия, вестникарски трибун. Още със завръщането си от будапещенския университет той започна научна кариера, която постепенно се пренасочваше към нещо не по-малко съществено – художествената книжовност Сега си даваме сметка, че без да се самоотрича от призванието на учен, професорът Чавдар Добрев все повече враства в други пространства на творческия дух, например в изящната словесност, в литературната полемика, в силовите полета на Никола Вапцаров, Фьодор Достоевски, Емилиян Станев, Йордан Радичков, напоследък – на Антон Дончев, както и в театъра на Брехт, на Вахтангов, на Леон Даниел и т.н. В същия творчески подем Чавдар Добрев успява да прозре и проблеми от глобален мащаб. Създава политически портрети от рода на “Желев в огледалото на живота” и “Странните превъплъщения на маркиз дьо Жириновски”. Прави разбор на политиката на САЩ спрямо славянските култури и на Русия.
|
|
|
| Уроци по вървене |
|
Роден съм през 1933 г. Като се оглеждам, тогава е нямало по-голямо събитие от идването на Хитлер на власт. За зла участ, първият ми писък е прозвучал в люлка, монтирана от двамата ми родители – левичари, селски учители, наричали ги по онова време комунисти. Така че съм се разминал с брюкселските пелени, в които са увивали още през 30-те години днешната пишман-либерална интелигенция.
Родното ми място е Ямбол, за който навремето казваха, че се намира на 25 километра от Сливен. Кварталът ми е в подножието на хълма Боровец, който беше висок, докато бях дете. През ямбол тече Тунджа, която преди почти четвърт век, че и повече, я прочистваха от тиня и миризми. Но когато бях малък, там съм ловил риба, а веднъж даже направих опит да се удавя, та се наложи моят съученик Тадей да се хвърля в плитчините. Имам смесено локално произхождение. Баща ми, Атанас Добрев Стоянов, е от Одрин и е учил в знаменитата Одринска гимназия, където са учили също Димитър Михалчев и Константин Петканов. По време на Първата световна война е бил поручик на Балчишкия фронт заедно с капитан Георги Цанев. Реликва в семейството ми беше снимка, изпратена на баща ми от неговия приятел Цвятко Радойнов, някъде от Месемврия. На анархокомунизъм преди двайсета година се е тренирал в Старозагорската гимназия от новозагореца Георги Мърдалов.
|
|
|
| Чавдар Добрев и Унгария |
|
Съществена част от дейността и творчеството на Чавдар Добрев е свързана с Унгария. И тази му дейност започва доста преди да завърши образованието си в тази страна. Прегръщайки “Лудият” на Петьофи, ямболският абитуриент фактически попада в прегръдките на поетическото вълшебство на унгарското слово и ето, повече от половин столетие, остава верен на любовта си към безкрайната пуста, към нейните буйни коне и кипящи вина, към страстните вопли на цигулката на циганина Пища, към любовта и свободата, възпети в неповторими поетични, белетристични, драматургични творби. Именно тези върхове на унгарската култура и естетика пресътворява Чавдар Добрев на най-стария литературен славянски език, на езика на Кирил и Методий.
|
|
|
| Мит или реална заплаха? |
|
Повечето мюсюлмани, участвали в терористичните актове от 11 септември 2001 г. срещу обекти в САЩ, са имигранти или араби, пристигнали в Америка, които години са живели в европейски страни. Техният светоглед е формиран именно в Европа, където несъмнено има условия за разпространение и ръст на идеите на радикалния ислямизъм, отхвърлящ ценностите на западните общества.
Повече от 20 души, подозирани в принадлежност към терористични групировки и задържани от американците след 11.09., са мюсюлмани, граждани на европейски държави. Сред тях само двама са американски граждани. И освен това в периода септември 2001 до началото на 2003 г. в европейски страни са арестувани 20 пъти повече заподозрени в тероризъм, отколкото в САЩ. Повечето от тези хора са младежи, представители на средната класа, преживели „културен шок” в Европа. Те се оказват недостатъчно интегрирани в европейските общества, не приемат изградените културни ценности тук, намират смисъл и цел на живота си в радикална ислямистка дейност. 16 Така че радикалните и агресивни интерпретации на исляма се оказват в известен смисъл плод на специфичните условия на Запада, и особено на Западна Европа. Следователно може да се твърди, че поради редица обективни и субективни фактори Европа се е превърнала в своеобразен инкубатор на терористични кадри сред мюсюлманите младежи.
|
|
|
| За здравето на тези, които загубиха и парите |
|
Ако един обеднява, обикновено някой друг забогатява. Кому именно става по-добре заради световния потоп? Аналитиците прекрасно го крият, преструват се, че те такива неща не знаят и дори не се досещат за тях.
За световния медиен мейнстрийм* темата е табу, и то до такава степен, че недоброжелателният страничен наблюдател може да заподозре – нима същият този мейнстрийм не е бенефициент по спектакъла, наречен „глобална финансова криза”? И с Буш и Обама, които така ярко „звездукат” (от английското staring) на световния ефир.
|
|
|
| Като между мъже |
|
Интелектуалните добродетели, научните заслуги, културните достижения и изобщо обществените приноси на проф. Чавдар Добрев са толкова многобройни, че и при най-добросъвестната им инвентаризация сигурно нещо ще бъде пропуснато. Нещо повече, самият проф. Добрев отдавна се е извисил над собствените си културни заслуги и добродетели на такава височина, от която може да съзерцава и света, и себе си в света, и собствената си роля в културната вселена на България с известната на всички характерна иронична и често дяволита, многозначителна усмивка. Един принос повече или по-малко...
|
|
|
| Бандитската топлофикация |
|
От известно време по Българска национална телевизия и други подобни електронни медии се появява добре облечен бандит, изписван като шеф на “Топлофикация”, не му запомних името, който ме заплашва, че ще ми спре топлата вода и парното, ако не си платя сметките, които ми е изпратил.
Стана ми драго!
Комичното в случая е, че въпросният рекетьор от времето на мътните години на демокрацията, е пропуснал една незначителна подробност – аз не ползвам нито “топлата” му вода, нито “отоплението” на бандитската му фирма. Имам си собствено произведени такива в удобни за мен количества и температури. Още по-комичното в случая е, че добре облеченият рекетьор, на който му отива само оня раиран костюм, раздаван безплатно в затворите, ме третира като негов (на бандитската “Топлофикация”) абонат – открил ми е партида и ми праща всеки месец сметки за услуги, които аз никога не съм ползвал.
Всичко започна преди седем-осем години, когато залепих първия сериозен шамар на “Топлофикация”, като сключих договор да ми се построи апартамент, в който да не се изгражда инсталация за парно (в нашия блок това е технически възможно).
|
|
|
| Георги Йорданов или високото призвание на държавник и политик |
|
Иска ми се да върна лентата към някои от моите спомени, свързани с личността Георги Йорданов. И то поради един прост факт – двамата сме връстници, още повече – земляци. Той от Сливен, аз от Ямбол. Запознахме се отрано по младежка линия. Първо, като ученици – активисти на младежката ученическа организация, изкарахме двайсетина дни лагер край Батак. Там ни бяха събрали средношколци от цяла България, но по-тясно дружахме сливенци и ямболци. След това и двамата ни избраха за председатели на учкомите в гимназиите, където учехме. Срещахме се на съвместни заседания и конференции, а веднъж сливенецът Георги Йорданов остана да нощува в нашия дом.
|
|
|
| Заради една бъбрива уста... |
|
Най-голямото провинение на Иван Драшков не е неправомерното подслушване на депутати и журналисти и погрешното провеждане на операция „Галерия”, а това, че се е подписал под колективна подписка срещу Татяна Дончева. И то, за разгласяване от нея в медиите на вътрешна, че и класифицирана информация от ДАНС. В защита на уволнения се обади бившият вътрешен министър Румен Петков. Той квалифицира случилото се като „груба грешка”, която ще накара много служители на ДАНС да си хвърлят оставките: „Има хора в ДАНС, които няма да приемат отстраняването му (на Иван Драшков – б.р.) и ще направят почтения избор в случая, но този почтен избор няма да е в полза на държавата. Когато се тръгва на такава стъпка, трябва да се знае какви са следващите. И ако има още оставки, това ще постави много сериозно въпроса въобще за състоянието на агенцията и за перспективите пред нея”. Петков се закани да постави сериозни въпроси, без да чака конгреса на БСП. Това бе изтълкувано от червените депутати като закана да поиска оставката на лидера Станишев на заседанието на ИБ във вторник (14.10.2008 г.). Ето как скандалът с ДАНС, предизвикан от Татяна Дончева, се пренесе в собствената й партия. И най-големият външен враг на Столетницата не би могъл да й навреди повече! Всичко това, в навечерието на следващите парламентарни избори, на които според социологическите проучвания БСП в най-добрия случай ще диша праха на Бойко-Борисовата ГЕРБ!
|
|
|
| Планират „самоубийството” на Шешел |
|
Получих от Белград тревожна информация: поръчковите убийци на НАТО, облекли тогите на съдии от т.нар. Международен трибунал за бивша Югославия (МТБЮ) подготвят предпоставките за извънсъдебното ликвидиране на случая „Шешел”. Това е вариант на онова решение на същия трибунал, което доведе до смъртта на доказано невинния югославски (сръбски) президент Милошевич. (Всъщност виновен, само защото отказа да предаде народа си и да продаде своята съвест.)
Вече близо шест години д-р Войслав Шешел, една от най-крупните политически фигури на съвременна Сърбия, тъне в затвора на МТБЮ. (Той се предаде на Хагския трибунал през февруари 2003 г.). И вече близо шест години прокуратурата и съдът се сблъскват със собственото си безсилие да го осъдят.
|
|
|
| Времето не чака |
|
Изминаха 19 години от онази есен на 1989 г., когато България тръгна по нов и както по-късно се оказа – трънлив път на развитие. Времена бурни, времена разделни, времена драматични... Тогава, в ония дни, българските действащи и запасни военни бяха на висотата на историческите предизвикателства. Те не попречиха на хода на събитията, съхраниха честта на пагона, споделиха въжделенията на народа за по-добър и справедлив живот, бяха готови да вложат сили и знания в демократичните промени.
А после?
После започна онази мъчителна история, която някои иронично и с право наричат “български модел на прехода”: перманентни реформи, в това число и в армията, необмислени, често пъти безотговорни решения по основните насоки на обществено-политическия и стопански живот, разграбване на националното богатство. Съкращенията във въоръжените сили следваха едно след друго – закриваха десетки поделения, растеше броят на изпратените в запаса генерали, офицери и сержанти. Хора с висша и средна квалификация и огромен опит преминаваха през някакви непонятни “курсове за адаптация” и не достигнали пенсионна възраст, излизаха на улицата, за да се срещнат лице в лице с обидната за една тринадесетвековна държава констатация, че тази държава не иска да мисли за тях.
|
|
|
| Боже, пази Отечеството ни! |
|
Редакцията на в. “Нова Зора” искрено е възмутена от нанесения неотдавна побой на журналиста Огнян Стефанов. Категорични сме, че този срамен факт от българската действителност говори за беззаконие и нагла манифестация на ширещата се престъпност. Недопустимо е всяко посегателство не само на журналист, но на който и да е гражданин на страната. Това говори за пълния разгул на произвола, който властва във всекидневието на българския гражданин.
Същевременно обаче сме длъжни да добавим – в името на истината, че средствата за масова информация с користни цели сътвориха от Огнян Стефанов образец на журналистическа етика, почтеност и съвест, което съвсем не е вярно.
|
|
|
| От любов към Русия някои объркаха Google с „Тройной” |
|
Любовта ни към Русия понякога не я лови дори страстомера от времето на соца. Спомнете си какви знойни целувки си лепяха Тодор Живков и Леонид Брежнев! Постигнатият от тях „ефект на вендузата” и до днес е мечта за всеки гей. Делото на Живков и Брежнев обаче е живо и днес. Ето например днес президентът Първанов наградил руски военни. Споко, не са от щаба на маршал Толбухин, а са помагали едно наше момче да излети в Космоса. Няма лошо, но не ги ли наградиха още тогава? От какъв зор се прави дубъл 20 години по-късно?
Мъжките чувства не подминаха и Бойко Борисов. За обявените от него дни на Москва в София тук пристигна колегата му Лужков. Двамата направиха съдържателни фотосесии в кокетната ни столица.
|
|
|
| Слуз - много, кал - бол! |
|
Такива блатни дъждове валят напоследък, че чак и душата подгизва. Мирише на гьол, на гнилоч, дъхти на газ, смърди на кал. Крачка да сториш, току настъпиш нещо хлъзгаво, вестник да отвориш, от гнус страниците слепнали. В интернет да надникнеш, на жаба ще налетиш. Квака си там в общия хор, дуе се, на солистка се прави. А като се позаслуша човек, и нотите познати, и петолинията стари като релсите на гара Пионер, пък и диригентът на хора зад завесата гол, прозрачен и ясен: ни фрак, ни папийонка, сал един-едничък цилиндър някак международно стърчи, че и многозвездно. Както се казва frog пространство - жабешко царство, блатни владения. И духове. Ако се повгледа човек, току виж разпознал някой джин. Тъдява се въдят много - все изтървани от бутилката на тоталитаризма. Вярно, без пагоните на политически офицери и партийни секретари, без дипломите им от спецшколата в Лвов и разните там академии на соца. Но не можеш ги сбърка. По гъвкавия им кръст, по тяхната послушност и пластичност няма начин да не се досетиш, че са били вестовои на българо-съветската дружба, трегери на съюза от векове за векове. Те и от “вендузи” разбират, и като херодотовци на една пропаднала епоха със задна дата все ни разказват приказки как смело са показвали “кукиш в кармане”, как ги били отвращавали постулатите на зрелия социализъм, дето трябвало да преподават на новобранците, да водят златната Татова младеж към новите хоризонти на идейното израстване. Към все нови и нови победи, досущ като известната картина “Политрук в атаке”.
|
|
|
| Има алтернатива! |
|
През последните две седмици една след друга бяха заклани свещените крави на съвременната икономика
Ужасяващи приказки ни засипват от всички страни, но пак е съмнително дали вече схващаме мащаба и сериозността на ставащото с глобалната икономика. И блокирани от необходимостта за преодоляване на текущата криза, малко от нас се вглеждат в дългосрочните последствия промяната, равностойна на земетресение, в начина на живот.
Все още не разбираме, че принудата правителствата по света да предприемат стъпки, немислими само допреди два месеца, няма да загуби сила след отшумяването на кризата. Мерките, влизащи в действие сега, са важни за кратък период от време, но те посочват и пътя към едно следкризисно бъдеще, в което светът (надявам се) никога няма да бъде същият.
|
|
|
| Весело погребение |
|
Когато този коментар види бял свят, конгресът на царската паплач ще е приключил. Във връзка с това в свободния печат начело с бившия флагман на “българския” печат се появиха какви ли не “прогнози”. Като например “Дуганов готви преврат на царя” или “Милен Велчев и Пламен Моллов делят власт”.
Нищо от това, разбира се, няма да се случи, а и да се случи, то ще е без никакво значение. Царската паплач се състои най-вече от политически нули, които не означават нищо без единицата отпред на СКГ.
|
|
|
| 400 милиона бедняци повече в света |
|
Световната банка (СБ) призна съществени грешки в изчисленията си относно световната бедност. Като се аргументира, че оценката за размера на последната била станала по-точна, в резултат на новите данни за “цената на живота”, СБ, която е в тежка криза от доста време, “открила”, че още 400 милиона души, извън обявените досега, изпитват неволите на немотията. А това представлява повече от половината африканско население на юг от Сахара. Дамиен Мийе, говорител на френския CADTM, и Ерик Тусен, президент на едноименния белгийски Комитет за опрощаване външния дълг на Третия свят (CADTM), отбелязват съобщението като знак за липса на достоверност в публикуваните досега статистики на Световната банка. Статистики, подчертават те, “които служат за прокарване неолибералните политики, налагани на света от собствените експерти на СБ”.
По последни данни на същата “1,4 милиарда души от развиващите се страни (всеки четвърти, тоест) през 2005 г. са живели с по-малко от 1,25 долара на ден”. Досега се сочеше числото 1 милиард.
|
|
|
| Баста, ваш’та мама! |
|
За българите в по-големите градове въпросът за парното е вече въпрос на живот и смърт. Това се усеща дори от някои началства в “Топлофикация”, които напоследък се надпреварват да ни скачат по нервите с все по-идиотски, престъпни и направо човеконенавистнически “решения”. Възнамерявали да отчитат топлото общо за абонатната станция, пък хората от входа да решават кой колко да плаща. А доходите на хората все повече намаляват.
Сериозни планове за излизане от кризата обаче няма – държавата и общините навсякъде свеждат изхода до едно – “приватизация”. И това не са голи приказки. Пловдивската топлофикация например вече е собственост на терористите от божем австрийския EVN. Столичната община пък наля 50 млн. лв. в мошиите на Вальо Топлото, та да не се наложи бъдещите “частни собственици” да се бръкнат в джобовете.
|
|
|
Рухна митът за “саморегулиращата се пазарна икономика”
Не търсенето и предлагането, а спекулативните капитали
диктуват играта в глобалната икономика |
|
Глобалният капитализъм навлиза в нова епоха. Световната икономика вече не се регулира от търсенето и предлагането, а от редуването на пазарната еуфория и паника, които предизвикват огромни приливи и отливи на капитали.
Подобни процеси са наблюдавани и в миналото. Лалето стига до Холандия в началото на 17 в. и бързо се превръща в символ на обществения статус на хората. Най-богатите започват да колекционират лалета. А понеже тези цветя се размножават много бавно, цените им тръгват нагоре. Луковиците на скъпите видове стават обект на наддаване. Мнозина се хвърлят в спекулата с лалета. Те залагат домове, покъщнина и други ценности, разчитайки на бърза печалба. За три години цените на най-редките лалета се увеличават петкратно. Върхът е на 5 февруари 1637 г. – на търг в град Алкмаар 99 луковици са продадени за баснословната сума от 90 хил. гулдена.
|
|
|
„Скандалът” с ДАНС:
Галерия от образи и почти герои |
|
Живеем не само в най-корумпираната, но и в най-вредната за гражданите си държава на света. Докато в Америка, в Европейския съюз, в Япония и Русия държавниците вземат мерки за предпазване от негативните последици на кризата, дошла откъм САЩ, в България политиците продължават да се замерват с компромати и изфабрикувани скандали. Ако не беше този с подслушването на депутати и журналисти от страна на Държавната агенция за национална сигурност, нашият „политически елит” със сигурност щеше да измисли друг скандал, за да отвлича общественото внимание от далеч по-важни въпроси. Например от този, че освен топло-водно-електрическата балтия, над отънялата кесия на всеки гражданин надвисват увеличени данък сгради и такса смет (поради завишената с 50% данъчна оценка на имотите! Защо ли?!). Или че с промените в законите за енергетиката и за етажната собственост събирането на вересиите на топлофикационните дружества се възлага на самите обитатели, и най-вече на редовните платци. Ако това не е цинизъм, кокве? Неотдавна по телевизията показаха как съдия-изпълнител (без Андрешко в каруцата) описва мебелите на 74 годишна вдовица, бивша зъболекарка, заради неплатени сметки. Жената отдавна си откачила радиаторите, но само от сметките за сградна инсталация е натрупала дълг към „Топлофикация” от 2000 лв. В същото време хора, които охолстват, са натрупали дългове от над 5000 лв., но си наемат добри адвокати, които да протакат делата с парното, докато изтече 3-годишният давностен срок. Те може и да се интересуват от парламентарните скандали, но на хората, за които държавата се „грижи” като мащеха, едва ли им е интересно кого и защо ДАНС е подслушвала, опитвайки се да пресече изтичането на вътрешна информация.
|
|
|
| Пушачите спечелиха войната |
|
Евробюрократите изпитват маниакална потребност да плашат и тероризират подопечното им население в ЕС. Непрекъснато измислят табута и параграфи. Правят се на санитари на човечеството. С нас постъпиха като с туземци, залъгвайки ни с лъскави мъниста. За да ни пуснат в “семейството”, силом ни наложиха да спрем четирите атомни реактора в АЕЦ “Козлодуй”. За да се докопат до спирачните кранове раздухаха истинска параноя и нагнетиха кошмарни страхове в съзнанието на подплашените бюргери. Изкараха ни едва ли не някакви ядрени пирати, някакви невежествени аборигени, които непредпазливо си играят с мирния атом.
Евробюрократите си намериха и съюзници в лицето на нашата колониална администрация. Тя направи всичко възможно да предаде калето отвътре. И сладострастно се присъедини към воя на брюкселските вълци – даже с една октава по-високо – какво че нашите реактори са заплаха за светлото бъдеще на човечеството.
|
|
|
| Или ние не сме за България, или България не е за тях |
|
Мой приятел често обичаше да казва някога, че България е измислена държава. Повод му даваше всичко онова, което се случва в българската политика и което беше на границата на политическия абсурд.
Признавам, че никога не съм му опонирал, макар че вътре в себе си усещах как националното ми самочувствие се свива като шагренова кожа. Напоследък обаче и аз все по-често се улавям, че съм започнал да мисля като него.
|
|
|
| Това, което не беше казано |
|
Когато отговорните политици в Москва, Цхинвали или Сухуми поддържат тезата, че Южна Осетия и Абхазия имат по-голямо право на независимост, отколкото Косово, не си мислете, че се отдават на „домашна” пледоария. Нито когато назовават напълно осезаемата юридическа и политическа реалност, която САЩ и европейското им продължение старателно прикриват за нуждите на своето начинание в Кавказ.
Каква реалност? Тази, която СССР създаде в Грузия и която просъществува твърде много десетилетия, фиксирайки правила и формирайки привички. И чиито дадености послужиха за мотиви и рамка на взрива в региона в края на съветската власт. Сегашният конфликт, противопоставящ грузинските власти в Тбилиси на тези на осетинците в Цхинвали и на абхазците в Сухуми, произтича директно от споменатия отказ от завещаното. Или по-точно, от отхвърлянето на необходимостта да се отчитат, да не говорим да се прилагат, разпоредбите на това наследство във фазата на разпада на СССР.
|
|
|
Съучастниците в престъплението
Войната в Осетия: Хавиер Солана и Робърт Купър от ЕС, и общоизвестният британски агент Иван Кръстев |
|
Повечето от европейските страни са били напълно в течение на приготовленията на Грузия за война срещу Южна Осетия. Война, която ще въвлече Европа и може би САЩ в конфликт с Русия.
Въпреки отхвърлянето на Договора от Лисабон с ирландското „Не” от юни, идеолозите на една тотална интеграция между НАТО и Европейския съюз ще кажат със задоволство, че тази война идва точно навреме, защото тя изглежда, ще покаже добрата обоснованост на техните аргументи.
|
|
|
| Обесете ги на най-високото дърво! |
|
Седем години след 11 септември ставаме свидетели на друго, по-мащабно сриване, предизвикващо още по-голямо потресение от първото – сривът на финансовата пирамида на САЩ. Построена за около двайсет години, тя се срина само за няколко седмици.
Да оставим настрани лицемерните празни приказки: това беше забележително шоу! Борсите на САЩ процъфтяваха, когато те бомбардираха Багдад и Белград – когато ограбваха Москва и притискаха Китай. Когато им вървеше по мед и масло, имаха достатъчно средства да нахлуят в Ирак – да заплашват Иран – да задушават Палестина. Накратко: когато беше добре за тях, беше много, много зле за нас. Нека сега опознаят горчивия вкус на собственото си “лекарство”!
|
|
|
България да престане да бъде:
Гласът на своя господарУроците от събитията в Южна Осетия и Абхазия |
|
Заместник-министърът на външните работи Милен Керемидчиев, дали по свое вътрешно убеждение, или по указание на началниците си, на два пъти публично направи изявления, които поставиха под съмнение както възможностите му да провежда, така и да предлага решения по външнополитически въпроси, дори в случаи, когато България не е пряко замесена, какъвто бе грузинско-руският конфликт.
В първите дни на грузинската агресия срещу Южна Осетия, където по решение на СС на ООН са разположени руски миротворци, той замина за Грузия, а не за Москва, предлагайки съвършено лековерно България, като място за водене на преговори между Грузия и Русия за ликвидиране на последиците от кризата! Правейки подобно предложение от столицата на Грузия, при неоспорения от самата Грузия факт на предприето въоръжено нападение срещу Южна Осетия на 7 срещу 8 август т.г., българският представител, от името на България, пое ролята на шута в свитата на абсолютните монарси, комуто е позволено и немислимото за нормалния разум, стига да успее да разсмее и да угоди на суверена!
|
|
|
| Нима всичко е било заблуда?Още нещо към едно емоционално стихотворение |
|
И аз като мнозина от моето поколение очаквах с интерес срещите с г-жа Свобода Бъчварова, писателка и сценаристка, която през 70-те години бе станала за нас синоним на висока интелигентност, дарование, задълбочено проникване в историческите събития и в човешката душа. Поглъщахме всичко, излязло изпод перото й, редяхме се на опашка за филмите, на които бе сценарист. Сега, след чутото от нея самата, най-напред се изненадах, а после и огорчих. Тя хвърли сянка, постави под съмнение същите тези идеали на героите си, с които ни очарова и спомогна да възприемем като сои собствени. Дали 11-годишното й пребиваване в Бразилия е преобразило любимата ни писателка в днешната въздържана дама, идейна отрицателка на голяма част от общото ни някога битие?
Живяла съм и познавам социалния климат в Латинска Америка – от главозамайващи богатства на една немногочислена категория хора, до оскотяваща мизерия на други, значително повече. Един 500-милионен субконтинент с грамадни пропасти между слоевете. Към него принадлежи и гигантът Бразилия. Президентът Луис Игнасио да Силва – Лула, спечели народния вот преди 7 години с програмите си “Глад-0” и “Образование за всеки” и работи активно за осъществяването им. Но и там има безработни и безимотни, и там се развяват червени знамена от движения със светли надежди. Те не са точно комунистически, може би, но са движения за постигане на един по-справедлив свят, т.е. носят въжделенията, за които главните персонажи в “На всеки километър” се бореха и умираха: “Зарад вяра и надежди детински”, както пише поетът Орлин Орлинов в толкова човечното и разтърсващо стихотворение “Карнавал” (бр. 35, в. “Нова Зора”).
|
|
|
| БСП и съдбата на България |
|
Има ли разумни държавници от БСП и какво е отношението на „левите” крила по такива актуални въпроси на вътрешната и външна българска политика?
Българският антикомунизъм и антирусизъм присъства латентно в обществото и чака удобен случай да излезе на авансцената. Опасността не трябва да се подценява.
Нито БСП, нито „левите” крила в БСП анализират и коментират посочената проблематика, не я вземат предвид, не я проектират в близкото бъдеще, не интерпретират какво може да произтече за всички българи от материализиране на втълпяването на подобни нагласи и намерения в обществената практика (за сведение, интересуващите се може да прочетат постановъчния материал на някой си Иван Николов от Съюза на репресираните от комунистическия терор в България, публикуван във в. „ПРО и АНТИ” от 5-11.09.2008 г.).
|
|
|
| Духът на Москва е млад |
|
Юрий Михайлович, по традиция в началото на септември московчани отбелязват Деня на Москва. С какво настроение лично Вие посрещате този празник? Какво Ви радва? Какво Ви огорчава?
Настроението не е лошо, имаме какво да отчетем пред гражданите. Москва днес е локомотивът на развитието на Русия в икономическата, социалната и културната сфера. Градът е лидер по темпове и качество на реализираните национални проекти. В Москва са създадени условия за динамично развитие и нарастване на реалния сектор в икономиката. За последните две години увеличението на брутния регионален продукт е 130 %. Така изпълняваме задачата за удвояване на БРП до 2009 г.
Тази година бе обявена за Година на семейството от президента на Руската федерация, миналата пък бе година на детето за град Москва. Повече от 100 хиляди деца се родиха в столицата през 2007 г. А за 2008 г. рекордът ще бъде подобрен, което не може да не ни радва. Правителството на Москва прие специална програма за годината на семейството. За да се реализира, много московски семейства ще трябва да получат ново качество на живота, да решат жилищните си проблеми. Програмата открива нови възможности и за качествено образование и медицинска помощ.
Разбира се, московчани виждат колко много нови жилища се строят, също и обекти със социално предназначение, виждат колко красива става нашата Москва.
|
|
|
| Америка, Америка... |
|
Америка, Америка... Колко много неща се крият зад тази кратка дума. Колко надежди – и сбъднати, и измамени. Колко любов и колко омраза. Колко българи – и преди сто години, и сега – са си лягали и си лягат с мисли за чедата си, потърсили по-добър живот зад океана, решили се да делят чужди хляб с чужди хора, както се пее в песента, само и само да има повече хляб за техните си деца, които вече няма да бъдат българи. Америка, в чийто безпощаден кипящ казан се претопяват другоземците, за да бъдат излети в бозавия калъп на стандартните американци: нито много хубави, нито много грозни, нито много глупави, нито много умни, нито много жестоки, нито много милостиви – двуноги без пера, втренчени в изпепеляващото слънце на доларовия тотем. Свят чуден, чужд и непонятен за повечето от нас. Свят на бъдещето, или пък свят на миналото? Струва ми се, че става все по-трудно да се отговори на този въпрос.
|
|
|
| Гладна кокошка руски дълг сънува |
|
След неотдавнашната си среща с Владимир Путин г-н Станишев с гръм и трясък обяви, че бил уредил проблемите с руския дълг към България. Според хвалбите на българската страна ставало дума за 38 млн. долара.
За да дадем на читателя по-точна представа за важността на “уредения дълг”, ще кажем, че тези 38 млн. долара правят около 50 млн. лв. За обикновения гражданин тази сума може да изглежда огромна, но за междудържавни отношения, и то с Русия, е нищожна. Особено на фона на някои други “уредени” проблеми...
|
|
|
| Нови насоки и методи на руската геополитика |
|
Преди десетина години беше публикувана книгата на американския политолог Збигнев Бжежински „Голямата шахматна дъска” (изд. ”Обсидиан”, С., 1997 г.). Тази книга е интересна с ясно формулираните гледища за геополитиката и най-вече защото разкрива постановките на официалната американска геополитическа доктрина.
Неотдавна, като реплика на “Голямата шахматна дъска”, излезе книгата на Григор Павлович Трофимчук “Русские шашки”.
|
|
|
|
Бай Ганю
карикатура: Тодор Цонев
|