| КОВАЧЪТ НА СЪВЕТСКИЯ ЯДРЕН ЩИТ И МЕЧ – МИХАИЛ ЯНГЕЛ |
|
|
| 07.11.2011 | ||||
|
Да, были люди в наше время, Михаил Кузмич Янгель – предавам името в руската транскрипция – е един от водещите конструктори в съветското и световно ракетостроене. Той е «един от трите кита» - Сергей Корольов и Владимир Челомей, които ръководеха колективи, изградили през втората половина на 20 век ракетния щит както на съветската държава и поставили начало на приложната космонавтика. «Неоценим е личния принос на академик Янгел в науката. Той много е направил за развитието на новите и най-важни направления в ракетно – космическата техника, изигра огромна роля в завоюването на водещото място на Съветския Съюз в тази област.
Тя се произвежда серийно и ракетните полкове, въоръжени с нея, са поставени на бойно дежурство в Калининградска област, Белорусия и Латвия. Това става на 15 май 1960 г.. Така се поставя началото на нов вид въоръжени сили в състава на Съветската армия – ракетните войски със стратегическо назначение (РВСН). Можеше ли някой тогава да допусне, че само след две години Р – 12 по време на Карибската криза ще бъде договорено нейното изтегляне от Куба срещу премахването на американските ракети от Турция, насочени срещу СССР и България? Малко по – късно са създадени и още по - съвършените ракетните комплекси Р – 14, Р – 16, Р – 36, изградили в значителна степен ракетния щит и меч на съветската страна.Това застави през лятото на 1969 г. Ричард Никсън, тогава президент на САЩ, да заяви на пресконференция в Белия дом: «Аз бих искал да напомня на представителите от печата, че по това време всички специалисти бяха на едно мнение - ядреното превъзходството на САЩ над СССР се изразява в съотношение 4:1, а може би и 5:1 ( говори се за началото на 60-те години, президентството на Джон Кеннеди – бел. на автора). Сега нещата стоят по друг начин: нашето преимущество повече не съществува. Ние никога вече няма да имаме превъзходство…» По време на подготовката за първото изпитване на Р – 16 става голяма авария, в която загиват много хора, включително и командващия ракетните войски маршал Неделин. Случайност спасява самия главен конструктор, който също е в непосредствена близост до ракетата. Това заставя главният конструктор да вземе кардинално решение – напълно автоматизирана, «безлюдна» подготовка на ракетата за старт. Това е пътят към нови технически решения, които изумяват и днес със своите ненадминати възможности. Ще споменем съвсем кратко само ракетния комплекс Р – 36 М и неговите варианти, които все още са на бойно дежурство и се явяват най – мощните и с това най – опасни ракети за всякакви зложелатели на Русия. Начинът, по който те се изстрелват от пусковата установка - т.нар. «минометен старт» - води до революция в ракетната наука и техника. Не напразно в НАТО тяхното условно обозначение е «Сатана».
Паметник на космодрума Байконур
Паметник на М. К. Янгел на територията на КБ «Южное» и «Южмаш»
Паметникът на Новодевическото гробище Количество просмотров: 196
Добавить коментарий |
||||
За осъществяване и развитие на неговите научни и технически идеи му бе доверено от партията и правителството ръководството на едно от най-големите конструкторски бюра. Като пламенен патриот прекрасен учен – ентусиаст, той посвети всичките свои сили, целия свой талант на ракетно - космическото дело» - казва Мстислав Всеволодович Келдиш, «Главният теоретик на космонавтиката», дълги години президент на Академията на науките на СССР. Михаил Кузмич Янгел е роден на 7 ноември 1911 г. в далечното сибирско село Зирянова, Иркутска губерния. От родното му място до първата железопътна спирка по онова време има два месеца път през тайгата. Точно след шест години неговата рождена дата съвпада с началото на епохално събитие в историята на човечеството – Великата октомврийска социалистическа революция. Бурните историческите промени, които води след себе си октомврийския преврат, изиграват изключителна роля в съдбата на този човек. Ако разгледаме някои снимки от младежките години на Янгел, ще останем с впечатлението, че пред нас е млад трудов човек, близък до някои от героите на Чехов или Максим Горки – снажен, скромно облечен, под сакото - традиционната руска рубашка, препасана с тесен колан, спокоен и проницателен поглед. 
Той е едва петнадесет годишен, когато напуска многочленното семейство и потегля на дълъг път за Москва, желаещ да продължи своето образование и търсещ нови пътища за житейска изява. В големия град той учи и работи, работи и учи. След това завършва фабричното заводското училище (ФЗУ) към текстилна фабрика. С квалификацията от ФЗУ работи като помощник - цехов майстор. До тук, като че ли нищо особено. Но това е на пръв поглед. Още във ФЗУ младежът изучава с подчертан интерес сложните механизми на текстилните машини. По време на работата си продължава да се учи и в Работническия факултет. Редовен посетител е на фабричната библиотека, като често заема и книги по история и философия. В цеха бързо забелязват умението му да работи и ръководи хората с такт и личен пример. Колкото и странно да изглежда, имено работата му в текстилната фабрика го доближава до неговия съдбоносен избор – авиацията, летателните апарати. Заедно с други работници той е чест гост на авиаторите от близкото летище. Сензация е за любознателния човек възможността не само отблизо да разгледа аероплана, както тогава предимно са наричали самолетите, но дори и да докосне с ръка дървеното витло или пък обшитите с перкал криле и фюзелаж. Ще забележим, че по онова време крилата на самолетите са се обшивали със специално обработен плат – перкал – който се е произвеждал също и на фабриката в която работи Янгел. Ето тук може би е отговорът на въпроса, защо работникът - текстилец Михаил Янгел е решил да следва в новосъздадения Московски авиационен институт – МАИ. Почти 20 годишен, през 1931 г., той е приет в редовете на болшевишката партия и с препоръката на комсомолския съвет става студент по специалността «Самолетостроене». Следването в МАИ приключва през 1937 г. с отлично защитената дипломна работа. Ръководителят на дипломната работа, Николай Николаевич Поликарпов, виден съветски авиоконструктор, по това време и професор в института, поканва младия авиоконструктор в екипа на своето конструкторско бюро. Конкретната работа върху довършването на новите изтребители дава богат опит на младия специалист в практическите разработки. Преди началото на Великата отечествена война, той е изпратен в задгранична командировка. Посещава водещите в самолетостроенето фирми в Западна Европа и САЩ… В работата на Михаил Янгел е трудно да се направи ясна граница между инженера - авиоконструктор и организатора на авиационното производство. По време на битката за Москва през зимата на 1941 г., той получава задача и бързо организира ремонт на самолети, които направо от заводското летище се отправят за фронта. За това е награден с медал «За отбраната на Москва», който е особенна гордост за него. В следвоенните години той работи сравнително кратко в конструкторското бюро (КБ) на Артьом Микоян и Владимир Мясищев на инженерни длъжности, но организаторските му способности, за които е добре известно вече в Министерството на авиационната промишленост (МАП), скоро са потърсени. В 1948 г. Янгел постъпва в Академията на МАП, която завършва с отличие през 1950 г. и е пренасочен в друго направление, започнало стремително да се развива в СССР след края на Втората световна война – ракетостроенето. Това направление е в принципна конкуренция с авиацията и обещава достигането на фантастични разстояния и височини на полета с «управляемите снаряди», както са наричали често тогава балистичните ракети. Именно нему Янгел посвещава безрезервно останалата част от своя живот. Той работи кратко в тясно сътрудничество и със Сергей Корольов, но в началото на 50-те години е назначен за директор на един от заводите в Днепропетровск. Там трябва да се създадат условия за натрупване на технологичен опит с производството на ракетата Р – 1, аналог на трофейната Фау – 2. Големия съветски учен в областта на автоматичното управление и председател на съвета «Интеркосмос», академик Борис Николаевич Петров казва по - късно: «Янгел притежаваше забележителна способност не само да предлага нови и оригинални идеи, но и да ги реализира в конкретни конструкторски разработки и да ги довежда да завършващ етап – серийното производство». В този завод, разположен на бреговете на Днепър, вече има млади ентусиасти, които са получили отлична подготовка в съветската образователна система. Те са анализирали внимателно недостатъците на морално остарялата немска ракета и предлагат свой, твърде оригинален, проект на ново «изделие». Именно това е опорната точка, от която започва създаването на легендарното ОКБ – 586, известно още с името « КБ Южное». Неговият колектив разработва и довежда до серийно производство ракети, чиято главна особеност е схемата с последователно разположени степени (тандем), напълно автономна система за управление, както и двигатели, работещи с низко кипящи компоненти. Това се смята от специалистите за нов път в ракетостроенето. Тук ще направим едно малко разяснение: направлението, в което работи Сергей Корольов, използва двигатели за своите ракети, работещи с окислител течен кислород и гориво авиационен керосин. Течният кислород е практически най-добрия окислител, но неговото продължително съхранение е свързано с големи трудности. Той кипи при минус 182,96 С, което води до огромни загуби от изпарение в околното пространство, особено ако окислителят е вече в резервоарите на ракетата. Именно поради това «корольовската» междуконтинентална ракетата Р – 7 не можеше да бъде дълго време в бойна готовност. Ракетите на Янгел имат двигатели, работещи с други компоненти, които позволяват те да бъдат заредени с гориво далеч по – дълго време и привеждани в бойна готовност далеч по - бързо. Но, както казват философите, проблемът ражда проблеми – тези компоненти са силно токсични и агресивни, което прави работата с тях изключително отговорна, дори опасна. За съжаление, прогресът на ракетната техника не пропусна зловещо да напомни за това условие няколко години по – късно. И така – в Днепропетровск е създадена и успешно изпитана ракетата Р – 12.
Защитените от радиационно въздействие командни системи на ракетите, възможността за дистанционно управление и базирането в шахти ги правят практически неуязвими. Нещо повече – в случай на внезапно ядрено нападение върху територията на Русия, те могат да бъдат задействани от друга ракета, която се изстрелва в космическото пространство и изпраща радиосигнал, задействащ ракетните комплекси за безпощаден отговор. След разрушаването на СССР, което, трябва да подчертаем, не беше историческа необходимост, имено това обуздава фантазиите за световно господство на задокеанските хегемони и техните симпатизанти. СССР със своята външна политика винаги е бил последователен в борбата за мир по света и беше готов в името на това «да изкове от мечовете плугове». Колективът на Янгел работеше не по – малко целеустремено в изследването и на космическото пространство. Мирният космос беше второто направление, в което бяха завоювани блестящи успехи. От КБ «Южное» последваха редица предложения, които бях внедрени в практиката на серийното строителство на космически апарати, което доведе до съществено намаляване на тяхната цена. Именно там беше разработен и ракетния блок на лунния модул по съветската программа Н1 – Л3 , както и много спътници от серията «Космос», «Интеркосмос», «Метеор» и др.. Много от ракетните конструкции с малки преработки застанаха в строя на мирните средства за космически изследвания. Ракетите от типа «Космос», «Космос – 2» и «Циклон - 2» изведоха на разчетните орбити редица изкуствени спътници на Земята по програмата «Интеркосмос». Те станаха основните «работни коне» на тази програма и завоюваха славата на най – евтини и надеждни носители в своя клас. Нещо повече: същите тези ракети от типа на Р – 36 М, наречени зловещо от натовските експерти «Сатана», застанаха в служба на мира и прогреса. Някои от тях, носещи вече името на великата славянска река «Днепър», са снети от бойно дежурство в шахтите на космодрума «Байконур» и са извели успешно в орбита 13 пъти от общо 14 пуска не ядрени заряди, а мирни космически апарати. За своя творчески подвиг като учен и организатор Михаил Кузмич Янгел е удостоен от съветската родина два пъти със званието «Герой на социалистическия труд», присъдена му са Ленинска премия и Държавна награда, златен медал на името на Сергей Корольов и много други престижни отличия. Неговото име носят астероид и кратер на Луната, станция на Московския метрополитен, улица в Москва и Днепропетровск, както и КБ «Южное»… След всичко казано до тук, естествено е да си зададем първо въпроса защо това момче от далечното сибирско село в Иркутска губерния става велик човек, съумял да постигне такива висоти в своя сравнително кратък живот. Отговорът е прост: неговият пътен лист на живота е издаден и подписан от самия октомври 1917 г. Той работи, учи и твори в период на велик възход на свота родина, какъвто не познава човешката цивилизация в своята история. Неговата съдба не е изключение, тя е твърде близка със съдбата на Корольов и Курчатов, Илюшин и Калашников и много други представители на съветската техническа интелигенция. Това ни води непосредствено до мисълта, че в днешните смутни и пагубни за Русия времена, възход ще има само когато трудовия народ поеме отново съдбата си в свои ръце, когато отново сплотените братските народи дружно започнат да градят своето бъдеще…. 
| < Пред. | След. > |
|---|
