|
Руското духовенство придружава войската още от нейното начало като винаги е на молитвена стража, особено при критичните боеве на връх Шипка и при Плевен. На 9/21 август 1877 г. руският свещеник на 5-та опълченска дружина отец Константин Белевски сред грохота на боя, в осем часа сутринта, под Самарското знаме, пред ликовете на Иверската Св. Богородица и Св. Св. Кирил и Методий, извършва върху скалите на Орлово гнездо молебен с водосвет като поръсва всички свои духовни синове – българи и руси. Най-деен за събиране на помощи за пострадалите български семейства след Априлското въстание през 1876 г. е Орловският и Севски митрополит Макарий. Той произнася много проповеди като многократно припомня страданията на българите и техния просветителски принос към Русия. На 21 юни с.г. той пръв предлага създаването на благотворителен комитет с подобна цел. В своите слова непрестанно говори за Светите братя Кирил и Методий и българите:
„Ние, русите, от българите се научихме на славянски език и славянско богослужение. Ние от тях получихме свещените книги – предмет на нашата вяра и спасение. С тях имаме едни и същи славянски просветители Кирил и Методий. В името на тези първи просветители нека подадем ръка за помощ
на страдащите българи.“
 На 15 юли 1877 г. в деня на Св.благоверен и равноапостолен княз Владимир, в многострадалния Севастопол, където по предание се смята, че покръстителят на русите приема Св. кръщение, в своето „Поучение за бедствията на славянските народи под турците“ неизвестен свещеник отправя призив за помощ към тях като припомня:
„Можем ли да оставаме равнодушни пред такова варварство и опустошение на една страна,сродна нам по вяра? Българският народ ни е сроден народ по вяра и език. Ние, русите, от българите сме получил предметите на нашето спасение – Свещеното писание и богослужебните книги на свой роден език. Ние с тях имаме едни и същи просветители Светите братя Кирил и Методий. Именно този сроден нам народ, задавен от срамно робство за векове, унижен и обезчестен, е въстанал в защита на своята религия и независимост.“
В неделя на 18 юли 1876 г. в храма на Угловската станция по Николаевската железопътна линия в Новгородска епархия свещ. Михаил Тихомиров в своето „Поучение за страданията на славяните“ заявява:
„Надалеко от нас, зад пределите на отечеството ни, под властта на турците живеят славянските племена, които са ни сродни по кръв и вяра. Светите братя Кирил и Методий са наши общи просветители, молитвеници и ходатаи пред Бога.“
На 25 юли 1876 г. в своето „Слово за помощ на славяните „протойерей Евгений Остромисленски от град Орел изтъква:
„От българите ние, русите, при великия княз Владимир за пръв път узнахме за православната си вяра. От тях ние получихме най-скъпоценното от всички съкровища – словото Божие на славянски език. На техния език се извършват богослужебни служби и всички тайнства на Светата църква. На тях всеки един от нас е задължен за това, че не се е родил езичник или мохамеданин, а православен християнин.“
На 27 юли 1876 г. в деня на Св.великомъченик и целител Пантелеймон и Св. Седмочисленици архимандрит Атанасий, ректор на Минската духовна семинария, произнася обширно слово с исторически преглед. В него той заявява:
„Нашите просветители Св. Св. Кирил и Методий дадоха на нас, русите, азбука и ни научиха на грамотност и писменост – тези две първи и необходими условия и начатки на всяка образованост. Как ще се отблагодарим на своите предишни учители и наставници, като смятаме себе си за най-просветени и научени на всяка премъдрост? Да, България освен това, като бе огласено по-рано от нас, с християнската проповед на славянските първоучители ни храни с духовния хляб като ни доставяше произведенията на християнската писменост. Мислим ли ние,че вече сме се разплатили с нея за това просветително влияние с тези приноси, които още от времето на постигналото я турско иго ние сме привикнали да изпращаме в обеднелите й храмове, а след това и в бедните й училища?“
Не остава назад и старообрядческото духовенство. А на 2 август 1876 г. в деня на Св. Василий Блажени проповедникът също не забравя да припомни приноса на българите:
„Те биват наказани за греха, че са православни, че са единоверни и единоплеменни с нас, че най-накрая някога и те самите чрез своите предци са ни  оказали безценна услуга като са просветили нашите деди и прадеди със светата вяра Христова...“
На 16 август 1876 г. на празника за пренасяне неръкотворния образ на Иисус Христос от Едеса в Константинопол Орловският и Севски епископ Макарий отново извършва блгодарствен молебен. В своето слово той казва: „В лицето на Кирил и Методий славяните имат право да се наричат не само наши братя, но и наши първоучители и просветители. Близкото им отношение към нас донякъде беше забравено или затъмнено, но неотдавна, по повод на новото хилядолетие, на Русия то бе отново разяснено...“
В същия ден в село Болшое, Углички уезд, Ярославска епархия, свещ. Суботин събира енориашите в черква, за да ги прикани да се помолят за воюващите братя славяни:
„Недостойно ще бъде да носим името последователи на Христа, ако не им помогнем сега. Ние знаем, че от тези славяни сме получили просвета и първата руска азбука в лицето на двамата братя Св. Св. Кирил и Методий, а това ние сме длъжни скъпо да ценим!“
Руските архиереи не само произнасяли проповеди, но и отправяли препоръки към повереното им духовенство „по-близо и по-подробно
за запознаят енориашите си с историята и бита на братята славяни като обяснят, че те говорят на език, който е близък на нашия църковен език, че там е направен преводът на светите книги на славянски език от нашите славянски първоучители Кирил и Методий.“
Най-много приносът на балканските славяни за просвещението на русите е подчертаван и в Астраханска епархия. На 1 октомври 1876 г. на празника Покров на Св. Богородица свещ. Александър Зорин от църквата „Въведение Богородично“ казва:
„Ние получихме някога от нашите братя славяни нашата писменост, нашето църковно образование и превода на свещените книги...“
А дни след това председателят на Четире-Бугоринската Николае вска църква свещ. Петър Реверсов изрича поучение, в което се казва, че братята славяни „говорят език, близък до нашия църковен език, а преводът на свещените книги на славянски език е направен от славянските първоучители Св. Св. Кирил и Методий...“
На 28 октомври 1876 г. свещ. Петър Началов от село Кислово, Царевски уезд, Астраханска епархия, говори в подобно поучение:
„Всички те са наши старши братя славяни. Старши са те затова, че преди нас са просвете ни със светлината на християнското учение, сиреч преди нас са възприели християнството, а светите равноапостолни братя Кирил и Методий, първите просветители на славяните, за тях именно съставиха славянската азбука и преведоха всички свещени и богослужебни книги на славянски език, а те впоследствие предадоха на нас тези книги, по които ние и днес извършваме църковното богослужение и всекидневно възнасяме своите прошения. ПРИНОС НА РУСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ ОТ ТУРСКО РОБСТВО 1876-1878
- книга на Варненски и Великопреславски митрополит Кирил, издадена през 2003г. http://www.zabukvite.org/
Количество просмотров: 1186
|
Статьи 
